Дата: 15 Яну 2023
Неведнъж в историята тежки изпитания са сполитали България. Но народът ни винаги е успявал да ги преодолее благодарение на примерa, който са давали нашите герои със своята решимост и жертвоготовност. Сред тях ярко се откроява и ликът на капитан Димитър Светозаров Списаревски. Подвигът и саможертвата му са образец за силата на духа, воден от любов към народа. За това и от години полагаме усилия да популяризираме личността му и почитаме делото му. А днес, когато черни облаци отново са надвиснали над Родината ни, паметта за такива герои е особено важна. Защото те ни показват, че трябва да сме постоянни, решителни и готови на жертви, ако искаме да преодолеем изпитанията и да се запазим като народ.
Едно от събитията, с които вече над 20 години почитаме паметта на кап. Списаревски е възпоменателното шествие, което организираме до лобното му място в планината над село Долни Пасарел. И тази година останахме верни на традицията. На 20 декември, денят на саможертвения подвиг на Капитана, отново се събрахме на централния площад в село Пасарел. Поради обстоятелството, че деня бе работен, срещата бе насрочена за 19:30 часа. След като всички пристигнаха, последва кратък инструктаж и бяха раздадени факли. Участниците се построиха в две колони, предвождани от униформения блок на Спортната организация на БНС. Така шествието пое към лобното място.
Единствено равномерните крачки нарушаваха вечерната тишина. Светлината на звездите и пламъците на факлите озаряваха криволичещата планинска пътека. Студеният повей на вятъра развяваше знамената и носеше зимната свежест. В такава атмосфера човек неусетно се потапя в мисли за подвига и саможертвата на героя, доброволно отдал младия си живот за да спаси сънародниците си, които е обикнал повече от себе си. Жертва, която задължава всеки, който я е осмислил.
Така неусетно достигнахме до паметния кът, изграден на мястото, където са открити останките на Спаич след последния му полет. Възпоменанието продължи с кратка церемония. Тя започна с реч на Тодор Щраков от младежката организация на БНС. В словото си той подчерта изключителните морални и душевни качества, които притежава Списаревски. Говори и за метафизичните измерения на саможертвата в името на нещо повече от самите нас. В края на речта си той наблегна на това, че примерът на Списаревски може да е онова вдъхновение за младежите и онзи златен мост, които да ги отведе към дела на безкористна отдаденост в полза на България и народа ни.
След него говори Борис Михаил Поптодоров, също член на младежката организация на БНС. В словото си той припомни, че движеща сила за кап. Списаревски никога не е било желание за слава или някакво друго користно чувство, а напротив – дълбока и добре осъзната обич към народа ни и разбиране за Родината като нещо свято. Той призова присъстващите към това да се стараят да утвърждават в себе си именно такъв дух, да се стремят към такава непоклатимост на характера и отдаденост към идеалите. Постепенно да се приучават да жертват и да се подготвят един ден и те да отдадат, ако трябва и всичко в името на България.
След речите бе поднесен венец на паметника на героя, а присъстващите паднаха на колене за минута мълчание в памет на кап. Списаревски и летците дали живота си при отбраната на българското небе. Под звуците на траурния марш “Покойници” бяха прочетени имената на загиналите бранители.
В края на възпоменанието един от присъстващите родолюбци прочете авторско стихотворение посветено на българските герои.
Ако има нещо, което винаги трябва да си припомняме, когато обръщаме очи към подвизите на герои като кап. Списаревски, то е, че те са се изграждали като личности в една ежедневна борба, в която са отстоявали добродетелите и са възпитавали качествата, заради които им се възхищаваме. И именно по този път на лично усъвършенстване сме призвани да поемем и ние като националисти.
Източник: БНС
