Дата: 19 Яну 2023
Представяме ви едно интервю на Звездомир Андронов с Хенрик Пилстрьом – един от лидерите на шведските националисти. Хенрик е публицист, музикант, член на Нордическото движени за съпротива, сътрудник на сайта www.nordfront.se и не на последно място – приятел на България. Превод: Пламен Димитров.
– Здравей, представи се първо с няколко думи. От колко години си в националното движение и с какво си активен ти в момента.
– Вече прехвърлих 37 години и мога да кажа, че през по-голяма част от съзнателния си живот съм работил за просвещението и освобождението на народа ми.
Трудно ми е да кажа какви са факторите, мотивиращи човек да върши нещо необикновено. За себе си мога да кажа, че винаги съм чувствал, че нося сърце на бунтар. Възприемах се като „обикновен човек” до момента, когато открих, че нещо наистина не е наред. Светът е съвсем различен от това, което ни учат в училище.
Целта на официалната история е да контролира мисленето на хората и тяхното възприятие за реалността. Когато осъзнах, че тя е фалшива, очите ми се отвориха и започнах да виждам връзката между миналото, настоящето и бъдещето. Това се случи, когато бях навършил пълнолетие. Преди това не намирах удоволствие в четенето на книги и историята за мен бе скучна и сива. Но у мен се запали интерес. Започнах да чета всякакви социални критики. Не се интересувах, дали критиката е от либерални или левичарски позиции. Отсявах основното и важното от плявата.
Паралелно с интелектуалното вълнение, което ме бе обзело се чувствах и самотен. Някой друг разсъждава ли като мен? Знаех за скинхед движението и за т.нар. уайт пауър музика. Не се вписвах в тази субкултура, но скинхед движението бе единствената опозиция, за която знаех, че се противопоставя на натрапваният ни мултиетнически модел. Съществуваше и малка политическа партия – „Шведски демократи”. Но по това време (в края на 90-те), тя все още бе далеч от парламентарен успех.
Мой приятел попадна на известие в едно списание за организация – Национална младеж. Тя бе част от Шведското движение за съпротива. Придружих го на среща с активисти на организацията, без да имам намерение да се присъединявам към движението. Но след срещата и последвалите продължителни разговори, мнението ми се промени. Разбрах, че тези хора наистина са сериозни и искат да променят обществото. Много от тях бяха здравомислещи и креативни личности, които не бягат от конфронтации. Така се присъединих към Шведското движение за съпротива, на което съм член и до днес.
През годините съм наблюдавал много хора да идват и да си отиват. Това е полезен опит. Кара те да се замислиш, какво се върти в главите им. Стигнал съм до заключението, че човек трябва да изгради дълготрайно отношение към борбата. По-скоро трябва да действа като костенурката – последователно да върви напред, развивайки се като личност, трупайки умения. Не бива да е като заека – бясно тичащ във всички посоки.
Хората в движението, особено по-младите, искат да има революция още утре. Искат нещата да се случват. Нормално е подобно желание, особено при отчайващата ситуация, в която е поставена не само Швеция, но и Европа. Обществото се трансформира ускорено под натиска на масираната имиграция, а всички управници предават хората, които уж представляват. Така наречените „нормални хора” искат спокоен и обикновен живот, но те не са бойци, които искат да се включат в революцията. Днес все повече „нормални хора” надигат критичен глас, дори гласуват за партии критикуващи имиграцията. Но те все още не са готови да жертват живота си, а очевидно и парите или комфорта си.
Има много работа за вършене в една организация, която остава скрита за външните хора. Голяма част са скучните задачи, които вие самите познавате много добре. Това обаче е чудесен тест с който да изпиташ новите хора – наистина ли са идеалисти или не. Няма как да е забавно винаги. Много пъти ми се е случвало да помагам на съратници, въпреки че съм бил слабо мотивиран, просто защото чувствам, че не мога да ги разочаровам и подведа. Но когато се обградиш с добри другари, с отношение към борбата, подобно на твоето – тогава работата вече не е скучна.
Ако говорим за акциите на организацията, една значителна част са свързани с това да срещаш хора на улицата с листовка в ръка. Когато активистите са повече, се получава нещо като малка демонстрация, но не толкова формална. Въпроса опира и до отношението на полицията, която винаги се появява, когато правим нещо. Действат като политическа банда.
Ако демонстрацията ни е одобрена от полицията, задължително ще се появят т. нар. „анти расисти”, които правят всичко по силите си за да не може да разговаряме с хората. Полицията пък може да сложи заграждения или чрез ред други действия да затрудни достъпа на потенциални слушатели. Има доста съратници, на които това им се струва забавно и които искат да смачкат нечии муцуни. Но проблемът, както го виждам е, че има твърде много „муцуни за мачкане” и твърде дълъг престой зад решетките, с който да се заплати. Другият проблем е, че трябва да покажем, че идеите ни са много повече от това, да се разбие нечия глава.
Насилието е доста популярно сред определена категория хора и масмедиите умират от удоволствие да съобщават за нас, когато подобно нещо се случи. През годините уличното насилие, независимо дали сме го искали или не, ни създаде име на луди хулигани и политически екстремисти. Тази репутация направи по-трудно за нас да привлечем хора, които не виждат като свой основен приоритет разбиването на глави.
Имаме сериозни политически цели и се нуждаем както от младежи, така и от възрастни хора. В момента подготвяме създаването на партия. Считам, че това може да е решение, повече хора да открият подходящото за тях място и да допринесат повече. Партията ще е уникална конструкция, която ще работи като част от организацията.
Предполагам, че ще имам своята роля в подготвяната партия. В момента основната ми задача е да работя в шведския ни информационен уебсайт Нордфронт. В момента подготвям и издаването на диск на новият ми музикален албум. Песните са на шведски, но се надявам, че музиката ще се хареса на всеки.
– Разкажи ни за Nordfront (северен фронт) и Nordiska motståndsrörelsen (Нордическо движение за съпротива). От кога съществува организацията, какви са основните и дейност. В кои държави е активна.
– Шведското движение за съпротива бе създадено в края на 90-те. С времето успяхме да пренесем нашият модел на организация в други скандинавски страни – Норвегия, Финландия и Дания. След като надхвърлихме границите на Швеция, организацията стана Нордическо движение за съпротива. Това е голямо постижение, което друга националистическа организация не е достигала.
Както виждате, ние сме излезли от идеята на класическия национализъм, мислейки в перспектива извън географските рамки на държавите. Иска ми се да станем нещо като противоположен по дух, конкурент на Мак Доналдс. Под това имам предвид, да се борим с глобалистите, като глобално движение, за оцеляването на Европа, западната цивилизация и за коренно различен „нов ред”, без „Монсанто“ и масони. Това е проект за идните дни.
Най-важната задача за нашият шведски информационен сайт Nordfront.se, както аз я виждам, е да направим връзката с нарастващото мнозинство от хора, отхвърлящи системата, виждайки натрапената масова имиграция и други социални проблеми. Това са добри хора, но те са индоктринирани в официалната версия на историята. Те все още може да са чувствителни към въпроси, засягащи теми като расата, Хитлер, националсоциализма, „холокоста”, както и да приемат неща в обществото, които ние опитваме да отхвърлим.
Либералните критици на имиграцията налагат идеята за „провалената интеграция”, говорейки за проблеми с религията или „ислямизацията” на Европа. Ние трябва да отговорим на това и да кажем, че става въпрос за провален граничен контрол, а не за провалена интеграция. Проблемът с имиграцията е повече расов, а не религиозен. Набиращото скорост движение ПЕГИДА, което пуска корени и в България, предлага тези лесни отговори, избягвайки неудобните истини. Ако проучите ПЕГИДА, ще откриете, че те се стараят да се определят като „анти расисти”, отварят вратата за феминистки, гей либерали, ционисти и подобни „западни” явления, използвайки ги като опозиция на исляма. Антиислямисткото движение иска да наложи монополът си над критиката към имиграцията, установявайки цензура над неудобните истини.
Имайки просветителска роля, Нордфронт работи за налагане на правилната перспектива. Хора, които не познават „цялата картина”, посещавайки нашата страница, ще придобият едно по-дълбоко разбиране на реалността. Скоростта и улеснената комуникация, които Интернет предлага, спомагат да достигнем до хората. Самите хора започват да четат алтернативни медии, новини и коментари, извън традиционните медии. Това е голяма сила и ни дава възможност да окажем истински значимо влияние над обществото, ако я използваме правилно и успяваме да се разрастваме и да ставаме по-добри.
– Концепцията на борба на вашето движение е малко по-различна от класическите националистически движения в другите европейски държави. Ще обясниш ли в какво се изразява тя?
– Обединението на скандинавските страни е идея, по-различна от концепцията на националната държава. В съвременният свят е по-практично да се обединим със съседите си. В известен смисъл и светът се е „смалил” с развитието на комуникациите, инфраструктурата и транспорта. Различията между нашите северни народи са малки и днес е напълно реалистична идеята за създаване на една потенциално силна и независима Нордическа република. По този начин, ще можем да се отделим от ЕС и НАТО и ще можем да изградим собствена финансова система със собствена валута.
Културните различия, които не са големи, ще бъдат съхранени в Нордическата република. Културният болшевизъм не е част от програмата ни. Според мен това дори ще едно ново възраждане на нордическата култура. Идеята за обединението на северните народи се радва на популярност. Има симпатия между народите ни. Войните между кралствата ни са толкова далеч във времето, че можем да се шегуваме помежду си за тях и да се смеем заедно.
Класическата концепция на национализма не е приложима, а понякога тя може да работи в полза на глобалистите. Мисля, че много българи не таят особено приятелски чувства към съседните държави, за разлика от ситуацията при нас в Северна Европа. Предполагам, че много българи мислят за земите, които са им отнети от Румъния. Вероятно трябва да си ги върнете или поне мисля, че така разсъждават много хора. Но в настоящата реалност, това няма как да се случи без одобрение на НАТО. Ако те одобрят, това означава, че ще работите за интересите на НАТО и глобалистите.
Обръщайки поглед към страната си, ще откриете, че се е превърнала в натовска база. Какво прави НАТО в България? България е овладяна и контролирана от глобалистите – не от враждебни румънци. Ако отидете в Румъния, ще видите, че и те са контролирани от същите глобални сили. Същите финансови структури, същите корпорации от типа на „Монсанто“, същите Ротари клубове, подобни медии и т. н. Разбирате, какво имам предвид. „Класическият” националистически поглед не вижда големият враг, който действа във всяка европейска държава.
Иска ми се погледа на всеки европейски националист да надхвърли географските граници на собствената му държава. При сегашната масова миграция към Европа от места като Африка, Афганистан и Ирак, колко полезна е класическата националистическа концепция? Би трябвало да е очевидно, че трябва да работим заедно срещу общия враг, които не е определена държава, а глобалните космополитни сили.
Конфронтацията с глобалистите, които действат в цяла Европа, ще ни накара да видим нещата от друг ъгъл. Европейските държави трябва да се обединят около обща цел. Ако не го направят, врагът ще победи. Шовинистки чувства могат да попречат на това. Важно е и да разберем, че днешното положение е следствие от начина, по който завърши войната през 1945 г. Това може да е чувствителна тема, но фактите са неоспорими.
– Представата на мнозинството българи за Швеция, а и въобще всички скандинавски държави е че там, където хората имат много висок материален стандарт на живот, няма почти никаква престъпност и като цяло тези държави нямат почти никакви проблеми. Доколко тази представа е вярна? Каква е реалността?
– Има една абсурдна връзка между Швеция и България, която опровергава това вярване. Днес пред почти всеки шведски магазин може да видите просяци. Политическите лидери отказват да вземат мерки с оправданието, че „всеки човек е еднакво ценен”. Има организирана престъпност – групи професионални крадци, които разбиват домовете на хората. Някой от тях са определяни като българи и румънци. Но вие се сещате какви точно са те.
Но да, явно е вярно, че имаме по-висок стандарт на живот, след като Швеция привлича хора, които искат да просят и крадат. Тук има и достатъчно глупави хора, които им дават пари. Аз бих дал пари, само ако това ще накара тези хора да изчезнат. По-скоро бих дарил пари за бездомни кучета и котки. Повече ме вълнуват такива животни, отколкото организирани банди просяци и обикновени крадци. За щастие, мога да кажа, че интелигентните шведи, чието съзнание не е промито, много добре съзнават истината за тези просяци и крадци и не винят обикновените българи за това.
Има и други социални придобивки, от които чужденци могат да се възползват. Една е безплатното лечение в болниците. Това стана възможно, след като бе приет закон, според който нелегални имигранти или хора без лични документи, имат право на безплатно лечение. Болниците са задължени да не докладват нелегалните на полицията.
Шведската социална държава е пред крах. Това е резултат от масовата имиграция и разрушителните политически решения. Една от разпадащите се сфери е образователната система. Швеция се срина в класацията на PISA (Програмата за международно оценяване на ученици – бел. прев.). Основната цел на училището вече не е да даде знания, а да индоктринира и да промива съзнанието с либерални постулати за „равенство”, „демокрация” и „анти расизъм”. При много от имигрантите липсва каквато и да било мотивация да учат, а същевременно тероризират психически и дори физически етническите шведи. Самите учители не разбират от нищо и са индоктринирани още от университета в културен марксизъм, феминизъм, джендър теории и подобни идиотщини.
В Швеция се наблюдава безработица и сред хора, които са добре квалифицирани и мотивирани. Заплатите тук са по-високи от източноевропейските, но и разходите са по-големи. Но стандарта на живот действително е по-висок и все още има доста хора, чиито живот е комфортен и безпроблемен в икономически план. Може да се спори обаче, до колко това е добре. Ако хората, които са материално осигурени, подкрепят политическата коректност и се възприемат като добри хуманисти, това е меко казано трагично.
Все още обаче има неща с които можем да се гордеем, все още има някой отношения в обществото, които са положителни, има и много добри хора в тази страна, макар те все още да не са активни в нашата борба за оцеляване. В икономически план обаче, Швеция може да изпадне в криза. Много скъпо струва „удоволствието” да имаш щедра политика към имигрантите. И става въпрос не просто за пари от данъците ни, а за източване на пенсионните ни фондове и за теглене на заеми от световните банки.
Към момента имигрантите се разселват из цялата страна и аз с чиста съвест мога да нарека това държавно прокарвана биологична война. С известни различия, същият принцип на биологична война се прилага и в България, от това което видях. При вас има ниски нива на раждаемост, комбинирани с нисък стандарт на живот. Изгубили сте близо два милиона българи, преселили се в други държави. Същевременно има бързо нарастващо циганско малцинство. Както България, така и Швеция ще се превърнат в пустош, ако не се осъществи радикална промяна.
Част от разрушенията след погромите, извършени от негри и араби в Стокхолм през 2013 г.
Част от разрушенията след погромите, извършени от негри и араби в Стокхолм през 2013 г.
– Доколкото знаем Швеция, както почти всички други европейски държави, е потърпевша от неконтролираната имиграция на пришълци от цял свят. Каква е точно ситуацията?
В Швеция вече може да откриете имигранти или кандидат бежанци във всеки край на страната. Миналата година едно уникално събитие беляза нашия политически живот – бе постигнато т.нар. Декемврийско споразумение. Правителството на малцинството, съставено от леви партии ще получи одобрение на бюджета с подкрепата на десния политически блок.
Декемврийското споразумение също така дава да се разбере, че левите и десните партии ще подкрепят щедрата политика към имигрантите. Хората възприемат това като формиране на еднопартийна държава. Поддръжниците на десните са разочаровани и гневни. Декемврийското споразумение означава, че политиката за допускане на масова миграция към Швеция няма да се промени.
В тази ситуация управляващите на практика заявиха, че няма да се съобразят с хората, противопоставящи се на масовата имиграция. Опозицията срещу тази масова имиграция непрекъснато нараства, но властите отказват да отстъпят от позициите си.
– В шведския парламент депутати има и партията Шведски демократи (среща се и като Шведската демократична партия – бел. прев.), която е определяна за крайно дясна и антиимигрантска. Какво е твоето мнение за нея и съществува ли сътрудничество между вас и тази партия?
– Шведски демократи бележат значителен напредък с 12,86% на парламентарните избори. За много хора те са символ на съпротивата срещу масовата имиграция. Вярно е, че Шведски демократи не желаят толкова масирана имиграция, като другите партии. Но те не са срещу прекратяването на тази политика, нито имат планове за екстрадиране на чужденците. Те се самоопределят като „анти расисти” и твърдят, че това да си швед е въпрос на „обществен договор”, често ще ги чуете да говорят за провалената интеграция. Шведски демократи изобщо не могат да бъдат определени като радикали. Те по-скоро критикуват екстремизма на другите партии.
Светогледът на Шведски демократи е цензуриран. Те не говорят за най-чувствителните и противоречиви въпроси. Те обичат де се фокусират върху идеята за ислямизацията и много от тях възхваляват Израел. Партията дори е изпращала свои представители в Израел. Така, че те са един вид кашерна опозиция. Но ние трябва да опитаме да извлечем максимална полза от ситуацията с тяхната популярност и да сме в готовност. За разговори с тях не може и да става въпрос. Всеки от тази партия, позволил си да поддържа връзки с нас е изключван.
– Ти беше вече три пъти в България. Какви бяха причините за твоите посещения и какви са впечатленията ти от нашата Родина?
– Посетих България като турист. Първоначално, идеята ми бе да остана само няколко дни в София. Исках да разгледам града, да изкача Витоша, бях предвидил и пътуване до Бузлуджа, за да разгледам останките от комунистическия режим. Но престоят ми се удължи и започнах да срещам нови хора и открих приятели със сходни на моите политически възгледи.
Обичам да посещавам и да изучавам държавите от Източна Европа. Историята им се отличава от тази на западноевропейските страни. Манталитетът на хората е различен и това е нов полезен опит за мен. България бе специална, бях изумен от сходствата в природата и други уникални неща, като многобройните топли минерални извори.
Хората с които се запознах и чудесните места, които посетих, оставиха у мен спомен, който ще нося цял живот. Всичките ми следващи посещения в България бяха просто защото имах възможност отново да посетя страната и мисля да го правя и за напред. Има още много места, които да посетя и хора, с които да се срещна в България.
– При визитите си в България ти се срещна с представители на различни националистически организации. Какво мислиш за националното движение в България и можеш ли да направиш паралели с това в Швеция?
– Мисля, че положението в България е лошо, както е лошо и в Швеция. Много от „нормалните хора” не искат да правят нещо различно от това, да гледат собствения си интерес, във време когато трябва да се спасява страната. Човек усеща разочарование, когато му изглежда, че нищо няма да се промени. Бих казал, че има чест в това да се бориш за каузата, независимо какви са изгледите. Все още има надежда и все още се случват положителни неща.
Моите впечатления за националното движение в България се основават основно на лични контакти, а не толкова на някаква оценка на различните партии и организации. Не съм аз, които ще ви съди, съдник ще са бъдещите събития. Аз не вярвам в традиционната партийна политика. Ако някой се опита да я прилага, мога само да му пожелая успех. Например „Нова демокрация” (партията с която участва на последните избори бившият лидер на БНС, Боян Расате – бел.прев.) не постигна никакъв успех на последните избори. Вероятно бяха „удавени” от „Атака”.
Същата ситуация имаме в Швеция с Партия на шведите, която е по-радикална, но бе „удавена” от Шведски демократи. Хората от „Нова демокрация”, които срещнах бяха свестни и идеалисти. Идеализмът е основата, която трябва да съществува. Без идеализъм ще имаме отново корумпирани политици, грижещи се единствено за личните си интереси, лъжещи хората, ръсейки щедри обещания.
Нашата организация работи върху създаването на партия, но целта ни е да сме съвсем различни от типичните политици. Нашата идея не е да трансформираме организацията си в партия, или да вземем 50% на изборите. Ще сме срещу политиците, ще говорим истината, която хората трябва да чуят, вместо неща, които са приятни за слушане. Няма да имитираме типичните политици, продаващи евтини обещания.
Когато посетих вашето събрание в София (Хенрик бе гост на седмичното събрание в щаба на БНС в края на октомври 2014 г. – бел. прев.) останах със силното впечатление, че вие се различавате от повечето българи. Вие сте хора, които желаят да се борят и са готови на жертви. Не сте като „критиците”, склонни да жертват, само когато изгледите да получат нещо са станали по-големи. Докато поддържате висок бойният дух, докато не правите компромиси, за да се харесате на тези, които ви критикуват, все така ще носите знамето на надеждата. Хората, които променят историята, винаги започват като една целеустремена, малка група, а не като неосъзнато, скептично настроено мнозинство.
– Какви са според теб перспективите за националистите в Европа? Каква трябва да е стратегията в бъдеще, за да доведем нашата борба до успешен край?
– Не бива да сме твърде консервативни, трябва да се изпробват нови тактики, нови начини за оказване на натиск над управляващите и за привличане на хора. Всичко онова, което беше ефективно в миналото, днес не работи по същия начин. Например, ако хората спрат да купуват вестници, а четат повече новини в интернет, вече не ти трябва толкова солиден бюджет, за да създадеш алтернативна медия.
За някои въпроси няма кратък път. Не бива да се лъже по отношение на теми като „холокоста”, расата, Хитлер или други чувствителни теми. Може една организация да открие свой собствен начин да обясни педагогически подобни въпроси, особено на собствените си членове. Ако подобни неща не се обясняват се рискува в един момент да се приемат хора, вярващи на официалната история, възхваляващи Израел и възхищаващи се на масонството. Това може да се случи, ако се поддадеш на „критиката”.
Необходимост е да се мисли извън ограниченията на класическия национализъм. Подкрепям теоретичната идея за Интернационал, както комунистите на времето. Имам предвид, че може да е подобно творение, но със съвсем различни цели. Считам и че идеята за обединение на нордическите държави може да бъде приложена и в други региони на Европа, за да се извоюва независимост от НАТО и ЕС.
Източник: БНС
