Дата: 04 Мар 2023
Отмина 80-годишнината от подлото убийство на един от най-светлите синове на майка България – генерал Христо Луков. Доблестен войн, блестящ командир, мъдър държавник и всеотдаен родолюбец, чието сърце гореше за народа. Човек впечатлявал съвременниците си със своята почтеност и скромност. Всеки, който познава историческите извори, добре знае че нищо от казаното не е преувеличено. Напротив, може още много да се говори за добродетелите на този безпорен герой. И именно защото Генералът бе всичко това, той бе убит. Бе убит от комунистическите безродници, които искаха да докарат съветската робия на народа ни. И действително – след смъртта на генерал Луков, това ново робство дойде на щиковете на Червената армия, за да удави Родината ни в кръв.
Убийството на генерал Луков бе не просто престъпление срещу личността му, но и престъпление срещу народа ни, защото бе отнет един от истинските ни водачи. Това престъпление обаче далеч не се свежда до физическите убийци на генерала. Защото те имат много съучастници. Включително и днес. Комунистите бяха ужасени от личността на Генерал, защото той бе пълното им отрицание. Затова те се опитаха да убият и името му, като го хулят, а след това се опитаха и да го заличат от паметта на народа ни. Но не успяха. И споменът за него възкръсна точно преди 20 години, когато с първият Луковмарш поколението на старите националисти и легионери, оцелели след комунистическия терор, предаде пламъка на новата генерация млади родолюбци. И това отново хвърли в ужас цялата политическа класа слугуваща на чужди интереси.
Днес убийците на ген. Луков намират нови съучастници в лицето на всички онези подели последните години кампания за очерняне на името му. И тези престъпници са на високи позиции в редица държавни институции, не само в Столична община, но и във Външно министерство и Главната прокуратура, например.Тук не говорим за наивници, подвели се от комунистическата пропаганда. Говорим за хора, като главният прокурор Иван Гешев, който е напълно наясно с историческата истина за генерал Луков и с факта, че маршът в негова памет е абсолютно законен. Но той няма проблем нито с хулите по адрес на един национален герой, нито с това да настоява за грубо погазване на законите и Конституцията, за да угоди на чуждите си господари и да запази поста си. Месец по-рано, Гешев бе в САЩ, за да проституира пред три от най-влиятелните еврейски лобистки групи (да ни прощават проститутките, че ги сравняваме с такъв морално деградирал човек). Каква е връзката на кратко – властта на Гешев зависи от американското посолство, а най-силните лобистки групи, определящи политиката на САЩ са еврейски. Така, за да си гарантира тази подкрепа, той иска да им се хареса. Тези групи са замесени в кампанията срещу генерал Луков и Луковмарш от организацията “Шалом”, развиваща дейност у нас. В тази организация са събрани онези представител на еврейската общност у нас, свързани с комунистическата номенклатура, а някои от тях, като Леа Коен са преки техни наследници (баща и Пепо Менахем Коен е един от касапите на “Народния съд”). Виолета Якова – комунистическата терористка, която е физически убиец на ген. Луков е от еврейски произход. Това не изглежда никак добре, особено на фона на това, че Царство България не изпраща евреите си в германските лагери. Вместо да се разграничат от личността на Якова и действията й, шаломовци на практика подкрепят терористката и се хвърлят в яростна кампания да охулят националния ни герой генерал Луков. Кампания, в която увличат държавата Израел и всички международни еврейски лобистки групи.
Всяко възможно средство за натиск се използва – от декларациите на редица чужди посолства, включително това на САЩ и Русия, които са на практика с идентични позиции, през клеветнически кампании в медиите, пригласяне от страна на почти всички партии, до незаконните действия на различни зависими държавни служители. Тук Москва и Вашингтон и контролираните от тях политически групировки у нас са в унисон. Защото никой от двата центъра не иска независима и свободна България, каквато символизира образът на ген. Луков.
Резултатът тази година бе, че беззаконието и произволът на институциите надмина всякакви граници. Този път бе пресечна една червена линия, която до момента не бе прекрачвана. И тук не става въпрос за правният абсурд, който бе допуснат (решението на съда в наша полза, отменящо забраната на Луковмарш, което по закон трябва да е окончателно, заради съдебна грешка бе изпратено за обжалване пред ВАС, където бе отложено за след датата на марша – по този начин позволявайки на институциите да тълкуват, че марша е забранен до произнасяне на съда). Става въпрос за това, че на протеста срещу забраната на Луковмарш, който организирахме, по един абсолютно незаконен начин бе забранено да се споменава името на генерал Луков и да се показва образът му. В противен случай, участниците бяха заплашени с употреба на сила от страна на полицията. При така създалата се ситуация, се съобразихме с условията поради единствената причина, че евентуално допускане на конфликт, ще бъде представено като предизвикване на безредици от наша страна, а от там насетне това би могло да се използва като основание да бъдат забранявани не само прояви в памет на Генерала, но много по-широк кръг мероприятия.
Ясно трябва да се разбере обаче, какво означава този произвол и това беззаконие от страна на властите. Не бе допуснато на български граждани в собствената ни страна да скандираме името и да носим лика на един национален герой, защото на някой в чужбина това не му харесва. И това при условие, че именно в съда по безспорен начин и с категорични доказателства бе потвърдено, че всички хули срещу личността на генерал Луков са лъжи, неподкрепени от нито един исторически документ или свидетелство. И при условие, че отново в съда, по абсолютно категоричен и безспорен начин се доказа, че за 20 години по време на Луковмарш по никакъв начин, никога не е бил нарушаван закона. Това бе доказано в делото за забрана на БНС – организатор на Луковмарш, когато Иван Гешев, отново под давление от шаломовци, направи всичко по силите си да издейства забрана за организацията ни. Но не успя, защото истината бе на наша страна и победихме категорично.
Тази нова мерзост в името на чуждия господар, до която сега прибягнаха властите, ни върна отново във времената на комунистическо мракобесие. Диктатурата на демократите стана още по-очевидна. Макар вече близо едно десетилетие властите да нарушават системно законите и Конституцията в опит да угодят на външни сили, този път бе достигнато ново дъно. И това не бива да остане без отпор. Защото в по-голямата картина, всичко това е част от глобалния процес, налаган от либералния политически ред, в който всичко традиционно трябва да бъде деконструирано. Трябва да се премахнат нациите, като се започне от спомена за героите. Но виждаме, че на Запад този процес далеч не завършва с това – там се разбива семейството и се прави опит да се деконструира нещо толкова базово и естествено, като биологичната полова идентичност на човека. Всичко това в името на новата утопия, която също като комунистическата, приложена на практика води само до разруха и унищожение в ужасяващи размери.
Затова ние никога няма да отстъпим от името на Генерала. Ако го направим, утре ще е Апостолът. Добре запомнете това и не се примирявайте, а се организирайте и бранете всичко родно – нашите традиции, вяра и герои.
Въпреки този натиск, ние успяхме да почетем паметта на генерал Луков със серия от прояви. Освен кампанията, която течеше в продължение на месец с различни мероприятия, като лекции и различни информационни акции, имаше и възпоменателни събития. Първото се състоя на самата дата на убийството на ген. Луков, в часа, когато пада убит, на мястото където го убиват – пред дома му на ул. “Тракия” 1. Там бе проведена паметна церемония с факли, поднасяне на венци и речи. На 24 февруари по централни софийски улици премина и флашмоб от сто души с футболни факли, знамена и възгласи в памет на генерал Христо Луков.
На 25 февруари, когато бе обявена датата за Луковмарш, от 14 часа се събрахме пред пилоните на НДК на протест под надслов “Забраненият марш”, за да изразим недоволството си от грубото погазване на законите от страна на властите. Развели 300 български знамена, преминахме през столични булеварди и улици, скандирайки “забранен, но не забравен” в памет на героя, който никой не може да ни отнеме. Шествието завърши пред паметника на Незнайни войн и църквата света София, дала името на града ни. Именно в тази църква, преди 20 години възкръсна и споменът за генерал Луков с първият марш в негова чест. На мястото речи държаха водачът на БНС Звездомир Андронов, ръководителя на софийската структура на Съюза Пламен Димитров и журналиста Георги Драганов. На следващият ден – 26 февруари, заедно с чуждестранните гости, дошли да почетат паметта на генерал Луков, посетихме паметната плоча на къщата му и поднесохме венци и цветя пред нея.
Тук трябва да благодарим на всички наши съратници от Европа, които специално дойдоха за да отдадат почит на Генералът. Бяха представени, както нашите другари с които сме заедно в Съюз “Крепост Европа” от Германия (партия “Родината” /Die Heimat), унгарските ни приятели от Легион Унгария (Légió Hungária) – с делегация от над 30 души, както и съратниците ни от Франция (партия “Национластите” / Les Nationalistes) и Чехия (движение “Националисти” / Nacionalisté), така и редица организации, с които си сътрудничим – от Швеция и Норвегия (Нордическото движение за съпротива / NRM), Полша (Автономни националисти), Испания (Испанската Фаланга / Falange Española, чийто лидер Мануел Андрино присъства лично), Италия (Torino Identitaria) и Румъния (Фондация “Йон Гаврила Огорану” / Fundatia „Ion Gavrila Ogoranu“). Посетиха ни и националисти от Австрия, Словакия, както и представители на руските националисти в изгнание, борещи се срещу необолшевишкия режим в страната им. Общо представители на тринадесет нации. Така името на ген. Луков за поредна година обедини не само българските родолюбци, но и националистите, антишовинисти от десетки европейски държави, борещи се срещу антинационалните сили на Запад и на Изток, за една свободна Европа на нациите.
Всички усилия на нашите противници са обречени, защото лъжата винаги се проваля и нищо не може да спре истината. Споменът за генерал Луков е възкръснал и ходът на историята не може да бъде спрян. Защото, както пророчески написа след смъртта на героя, проф. Владикин: „Водач е вече не човекът, а неговия безсмъртен дух“. Духът на генерал Луков вече води пробудената българска младеж, а образът му е заел заслуженото място в пантеона на европейските герои. “Но както сами можем да видим, децата, които са родени когато това нещо започна, вече участват в него” – това са думи на един от най-яростните противници на Луковмарш, Соломон Бали. Те потвърждават нещо, което тепърва ще разберат нашите противници – бъдещето ни принадлежи!
Източник: www.lukovmarsh.info/
