Искаме български паметник

Съдбата на Монумента на окупационната Червена армия в центъра на София е решена. Столичният общински съвет гласува през 2023 г. решение монументът да бъде демонтиран и преместен в Музея на тоталираното изкуство в София. Тази страница от историята на Княжеската градина е затворена.

Сега на дневен ред е въпросът – какво да има на това място?

Едната теза е Княжеската градина да бъде възстановена в оригиналния си вид – т.е., целият постамент да бъде разрушен и на негово място да има няколко алеи, пейки, дървета, храсти и зеленина, на които столичани да се радват.

Това е едно чудесно решение, само по себе си. Зелените площи винаги са позитивно развитие за даден град, но тук случаят е друг. Става дума за огромен, дълголетен символ, формиращ общественото съзнание, поучаващ българите. Физическото му премахване няма да е достатъчно и споменът за натрапваната от него идея за „армия-освободителка“ (от кого и какво?) ще остане.

По същия начин в народната памет и до днес битува съществуването на Мавзолея на Георги Димитров. Макар и разрушен през вече далечната 1999 г., днес той продължава да съществува в народната памет, тъй като не бе заместен от равен по сила символ. Например, родени през 2005-06 г. хора си определят срещи „на мавзолея“, макар да са родени години след края на физическото му съществуване.

Позитивен пример как се замества паметник е този на Владимир Ленин. Преместен в Музея на тоталитарното изкуство, той вече е изтрит от колективното ни съзнание и дори възрастни хора не помнят къде точно е бил. Причината е проста – днес там е статуята на София, която е символ с толкова силен заряд.

Затова и е правилно на мястото на МОЧА да бъде издигнат друг, български паметник, който да бъде обединяващ символ на обществото ни.

Събитието

На 9 май 2023 г. организирахме събитие, официално заявено в Столична община като „Вегани срещу фашизма“. Това му име до последния момент приспа подозренията на полиция, община и противници и те нямаха време да вземат мерки. Чак при съгласуването в СДВР властта разбра, че това е събитие със съвсем друг характер, но нямаше време за реакция.

В съгласувателния протокол, подписан с представители на СДВР, пишеше, че ще има събитие под надслов „Искаме български паметник!“, което ще заеме паметника, ще го облепи с про-български плакати и ще заяви публично нуждата от изграждането на нов, голям и красив български паметник на това място.

Събитието започна рано сутринта, като организираната група стюарди на събитието отиде в 7:30, премина през слабите опити на „защитниците“ от съветския мотоклуб „Нощните вълци“, полетели бързо назад при първото съприкосновение. Така още в ранна сутрин паметникът бе превзет и започна побългаряването му.

Донесоха се десетки български знамена, опъна се 15 метров транспарант с лозунга на събитието, а паметникът започна да се облепва със стикери, плакати и да се изписва на много места „Демонтаж“.

В 10:00 часа научихме, че Столична община и кметът на София, г-жа Йорданка Фандъкова, са забранили провеждането на шествието „Безсмъртен полк“. Радостта на участниците в българското събитие беше голяма, но преждевременна. Въпреки изричната заповед за забрана на шествието от страна на единственият орган в държавата ни, който по закон може да го направи, МВР не предприе действия и полицията охраняваше съветофилското шествие.

Така пред вече превзетия паметник дойдоха няколкостотин души – основно пенсионери, активисти на партия БСП, служители на руското посолство, но и делегации на Казахстан, Армения и Северна Корея, последните облечени във военни униформи. Шествието бе изпъстрено с десетки знамена със сърпове и чукове, знамена на Народна Република България и СССР, портрети на Ленин, Сталин и Георги Димитров, но полицията, на която бе припомнен многократно Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен (2000 г.), който още е в сила, отново не намери за нужно да арестува нарушителите или поне да ги накара да свалят забранените от закона символи.

Полицията бе оставила една малка нишка до върха на паметника, по която все пак да има поднасяне на цветя на плочата. Натикани в ъгъла, свити и плахи, хората от съветофилското шествие се изкачваха, но традиционната трибуна им бе отнета.

Българските родолюбци, които веехме само и единствено български знамена пък бяхме в изключително добро настроение. Изпяхме няколко пъти чудесния стар български химн „Шуми Марица“ и скандирахме „Български паметник“, за да чуе всеки един присъстващ какво ще се издигне на мястото на позорния тотем много скоро.

Поставени в изключително непривична и неудобна ситуация, съветофилите постояха известно време и се разотидоха.

Българското събитие получи подкрепата на представители на Столичния общински съвет от трите големи групи в него – ГЕРБ-СДС, ДБ и ВМРО. Присъстваха и депутати, а евродепутати от различни групи изразиха своята подкрепа, но не присъстваха единствено заради заседание на Европейския парламент този ден.

Към събитието се присъединиха и музиканти, преподаватели, духовници, общественици – хора от различни прослойки на обществото, с различни политически възгледи, включително и с големи персонални различия между себе си. Обедини ни идеята за градеж и така надмогнахме еготата си, за да постигнем резултати.

Събитието беше голям успех за българската кауза. То далеч няма да е последното, като тепърва ще се организират още публични събирания, дискусии и разговори със скулптори, политици и общественици, за да не бъде София единствената европейска столица, в която най-големият паметник е чужд.

Източник: БНС